През последните 15 години, след възстановяването на дейността на българските Ротари клубове, се появиха публикации, в които – къде от незнание, къде от зла воля – целите и задачите на Ротари се показваха, меко казано, по странен начин. Ротари се представяше като някаква затворена, елитарна, поставяща си какви ли не тайни и дори зловещи цели организация. Събранията на клубовете се описваха със сензационни подробности, които не само не са се случвали, но и не са могли да се случат. Ротари се представяше като част от световното масонство, заедно с което клубовете участвали в някакъв световен заговор. Автори като В. Георгиев, проф. М. Иванов, Иван Богданов, Д. Шарланов, без да  дават каквато и да е обосновка на твърденията си, включват Ротари в системата на масонството, като понякога умозаключенията им придобиват почти хумористичен оттенък (напр. проф. Иванов пише “… ротарианството е близко до масонството, понеже голяма част от членовете на клубовете са масони…”). Дори моят приятел Димитър Недков в “Масоните се завръщат в България” не е устоял на инерцията и на едно място, в хронологичния преглед на историята на българското масонство, включва едно изречение за създаването на Софийския ротари клуб.

Нападките срещу ротари клубовете у нас започват в края на 30-те години на ХХ в. сред клерикалните и националистическите среди. На първо място между мотивите за неразбирането и невъзприемането на Ротари е международният му характер. Силният натиск от страна на тоталитарните идеологии и постепенното им проникване сред една неголяма част от българското общество водят до необосновани критики срещу благородните цели на ротарианството за сближаване на народите и хората на базата на взаиморазбирателството. С подробности се описват “тайнствените ритуали”, “покръстването” на членовете, зловещата символика (?) … Всъщност ротарианството няма тайни, всякакви романтични догадки за това са плод на буйна фантазия или зла воля. Безспорно е, че поради характера на клуба, който обединява водещи професионалисти и личности в обществото, не всеки може да членува в него. Но Ротари е открита, много опростена организация, която работи за социален и икономически  напредък и - чрез връзките на приятелство с ротарианци от други страни - да помага за разбирателството и мирното сътрудничество между народите. Служба на другите, разбирателство, толерантност между всички хора - ето етичната основа на ротарианството.

Когато посочваме, че Ротари е нещо различно от масонството, това правим не защото упоменаването ни наред с масоните ни обижда или притеснява. Ценностите, провъзгласявани от масонството, неговите идеи, са едно от върховите постижения на човешкия дух и мисъл. Ротарианците не разглеждат масонството като своеобразен конкурент, поради което да търсят негови недостатъци или да подчертават предимствата на ротарианството.

Единственият стремеж е да се поставят нещата на мястото им, да се помогне както на неприятелите на масонството, които го смятат за източник на всякакви злини, така и на привържениците му, които смятат, че всичко добро и хубаво е свързано с него. Просто трябва да е ясно, че това са две различни организации, които се стремят - всяка по свой път и начин - да допринесат за развитието и напредъка  на хората. Така че като пишем за едната, няма никакво основание да намесваме и другата!

Подобно на много други международни организации, ротари клубовете са трън в очите на тоталитарните режими, националистическите и клерикалните среди.

Всички тоталитарни режими са забранявали и преследвали дейността на Ротари. Подготвяйки Историята на Ротари клуб – София, попаднах на документа за забраната на ротарианството в нацистка Германия, текстът на който разкрива първоизточника на широко разпространена заблуда – “пришиването” на дейността на Ротари клубовете към дейността на масоните и обвиненията за съвместното им участие в някаква “световна конспирация”.

Мисля, че за всички събрали се тук ще бъде интересно да проследят как в канцелариите на националсоциалистическата  пропаганда се ражда един мит, който вече десетилетия се възражда винаги, когато това стане необходимо на неприятелите на ротарианството и масонството.

На 25 август 1937 г. в “Deutsche algemeine Zeitung” е побликувано решението на райхслайтер В. Бух за забрана на немските Ротари клубове, в което между другото се казва: “… Ние смятаме за недопустимо, че клубовете са всъщност свързани с масонството, от което  СПОРЕД НАШИТЕ ПРОУЧВАНИЯ (подчертано от автора) те произлизат… Преди всичко ротарианецът не е антисемит… Клубовете представляват челен отряд на световното еврейство, което мимикрира там. След забраната на масоните в Германия членовете им намериха убежище в различни немски Ротари клубове, които дори нямаха представа какви хора приемат…” Тук е любопитно, че вероятно в бързината си, Бух допуска едно явно противоречие – от една страна нацистите твърдят, че организацията на Ротари клубовете са организирани от масонството, а от друга – че след забраната на последното тя дава убежище на членовете му без дори да знае, че те са такива…

Целият текст на Наредбата на В. Бух ясно доказва, че първоизточникът на упорито повтаряния десетилетия мит за произхода на ротарианството от масонството са националсоциалистическите пропагандни документи, антисемитската идеология на нацизма и насажданото от него противопоставяне на хората и народите.

За съжаление “откритието” на националсоциалистическата пропаганда продължава да се радва на жизненост и в наши дни.

Съвсем скоро и една от водещите терористични организации в Близкия изток – Хамаз – обяви Ротари  за един от главните си врагове, който заедно с масоните е челен  отряд на световния ционизъм.

Безспорен факт е, че между ротарианците има масони. Това обаче не означава нито организационно, нито идейно-философско сходство. Обяснението е просто: и в двете организации членовете се рекрутират сред интелектуалния, политическия и стопански елит, сред водещите личности и професионалисти във всички области, така че не може да няма хора, които да не членуват и в двете организации.

Не само като шега можем да отбележим, че в първия софийски Ротари клуб около 23% са били масони, но над 25% са били членове на БИАД, което не прави клуба “челен отряд” на Дружеството на българските инженери и архитекти. Както много точно отбелязва по повод на подобни подхвърляния главният редактор на сп. “Ротари в България” (бр. 9) още през 1940 г.:”… ние знаем, че масони има владици, генерали, висши съдии… Нима това прави техните организации масонски?… Нима армията на България е армия на масоните? Масонството е отделна организация, с която нямаме общо нито по форма, нито по съдържание. Ако масонството играе роля в живота на Ротари, тогава ако не друг, поне редакторът на списанието, комуто е поверена грижата да разнася ротарианската идеология, поне той би трябвало да е масон… а той не е…”. Ако разгледаме списъка на хората, които в продължение на седемте години съществуване на първия Ротари клуб в София са били негови членове, ще видим, че от 100 софийски ротарианеца, най-малко 75 не са били масони, от учредителите – половината, включително двама от четиримата главни инициатори… Не по-различно е положението и сега.

Що се отнася до твърдението, че скрита цел на Ротари клуб е подбор и проверка на бъдещи кадри на ложите, че клубовете са преддверие на зидарски храмове и параван за масонските усилия за разпространение и начин за реабилитирането им пред обществото, дори без сериозни изследвания се вижда колко те са необосновани: Ротарианството е родено и най-силно развито в САЩ - страната с най-силно масонство (над 3,5 милиона масони), където то изобщо не се нуждае от “предвестник” за проникване или от “реабилитационни фокуси”.

В Европа най-широко разпространение ротарианството има в Англия - родината на масонството, където около 1% от активното население са масони, т.е. масонството въобще не се нуждае от параван, укрепване или реабилитация.

В ислямските страни пък, където масонството е съвсем слабо, ротарианството - обратно на теорията на противниците му, също е относително слабо развито.

За разлика от масонството, което си поставя за задача да просвещава, да усъвършенства духа на човека, като оставя пълна свобода на индивида, получил светлината на познанието да прави собствени заключения според собствената си съвест, ротарианството има много по-земни, по практически задачи. То просто изисква от своите членове - хора на практическия живот, принадлежащи на различни професии, да не се отдръпват егоистично в черупката си. А да използват своите способности, възможности и идеи, за да се грижат за своя град и своята страна, без да се занимават с философски, идейни и религиозни търсения.