Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.03.2010 21:40 - Физиогномика
Автор: ling Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 2067 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 01.03.2010 21:45


  Познай себе си.

 

Сократ  

 

 

 

Успоредните линии подразбират разумност. Счупените линии означават известно отклоняване, а кривите линии имат отношение към законите на природата.

 

В правата линия се крие инициатива­та на разумните същества, а в кривата - инициативата на природата.

 

Човек е една малка вселена.

 

Учителят

 

 

 

Лицето е израз на човешката душа и нейното съ­държание като ум и сърце. Лицето е капиталът на чо­века, който е в обръщение. В човешката глава и лице са съсредоточени сетивата чрез сетивните органи. От своя страна сетивните органи са изразени посредством линии и цветове, за които предварително трябва да имаме специални познания.

 

Изучаването на лицето не е самоцел. То не бива да става користно и насочено единствено срещу другите.

 

Линиите като строителен материал са два вида: прави и криви. По отношение на пространството правите линии са три вида: вертикални, хоризонтални и наклонени. Вертикалните линии, където и да са, будят възторг, радост, оптимизъм. Те се стремят нагоре към Бога. Наклонените линии са динамични. Изразяват движение. Те са преход от хоризонталното към вертикалното състояние или обратно. Хоризонталните изглеждат спокойни и тихи.

Човек е преминал първо през хоризонталната линия. Ето защо чертаем много по-лесно хоризонтална от вертикална линия. Преди да се изправи, човек е бил в хоризонтално състояние. Всички живи същества, освен човека, имат хоризонтален гръбначен стълб.

Вертикалната права е с поляризирана посока. Нагоре към Слънцето и Бога, и надолу – към центъра на Земята. Тези две сили работят навсякъде в живота.

Растението също е вертикално (право), но то още е надолу с главата, храни се от земята.

Същите сили работят и в човека. Те са изразени в шестоъгълника, който представлява два триъгълника, единият от които е с върха нагоре, а другият с върха надолу. Това е т.е. Соломонов знак.

Човек се отличава от животните по три неща: това са носът, брадата и палецът, които липсват при жи­вотните.

От животните най-дълъг нос има слонът, който наистина е най-интелигентното същество от животинското царство.

Винаги трябва да имаме предвид, че умът е свързан с правата, а чувствата с кривата линия, ето защо във физическия образ на мъжа преобладават правите, а в жената – кривите. Нейните форми са по-овални. Превъзходството на мъжа е умствено, а на жената –интуитивно. Не е случайно, че жените екстрасенси, медиуми, ясновидки, и гадателки са повече от мъжете.

Учителят казва, че жената е по-напред в еволюцията си от мъжа, понеже е по-малко окосмена и следователно е по-далеч от животните.

Правата линия е израз на по-голяма воля. Където и да се намира, зад нея стои умът. Кривата линия изразява мекота, отстъпчивост, дипломатичност, тя е израз на чувствата.

 

 

Нос

 

Носът е главния център на лицето. ("Той заема председателското място" - Учителят). Колкото той е по-красив и по-добре оформен, толкова човекът е по-съвършена природа, толкова по-силно са развити интелектуалните му способности. Идеалният нос е с права линия.

Горната част на носа е духовна, морална и психическа. Ако тази част е масивна и широка, това означава устойчивост – физическа, морална и психическа. Хлътналата и тясна горна част на носа означава слабо здраве, неустойчивост, липса на самообладание, нерешителност, слаба интелигентност. Ако тази част е силно изпъкнала, това означава доминиране на волята и мисълта. Много изпъкналата горна част означава цинизъм и безсрамие.

Средната част на носа е свързана с умствения свят и логиката. Ако тая част е изпъкнала, това значи излишък от въображение, бърз и схватлив ум без дълбочина. Още – способност, личността да влияе над другите. Значи още – неотстъпчивост, „безпардонност." Вдлъбнатата линия има обратно значение. Хората с хлътнали носове са податливи на влияние, отстъпчиви, весели, шеговити. Всяка широка средна част озна­чава възвишени качества на ума и склонност към философия.

Долната част на носа е свързана с животинското начало и низши физически качества. Ако тази част е неоформена, груба и дебела, това е белег за груби желания, лакомия. Изобщо широката долна част на носа говори за силни чувства на физическия свят.

 

 

От голямо значение е наклонът на носа. За пред почитане е носът да не стърчи напред, а да е отправен надолу. Тесен и сплескан нос имат сприхавите и нервни хора. Силно изразените ноздри са признак за добре развита дихателна система. Много важен е ъгълът, който се образува между края на носа и горната устна. Ако носът е увиснал и ъгълът е остър, умът се стреми към задоволяване на земни желания и материални придобивки. Ако носът е вирнат и ъгълът е тъп умът блуждае в пространството без особена последователност и дълбочина на мислите. Такива носове най-често при­тежават веселяците и лекомислените натури.

Правият ъгъл е необходимо условие за мъдър, уравновесен и разсъдлив ум. Прекалено дългият нос е ненормален и често води до страхливост. Много късият нос никога не осигурява сила и дълбочина на мисълта. Няма гениален човек с къс нос. Според Монтен хората, които сумтят непрекъснато, имат заядлив характер. Много острият край на носа почти винаги е свързан с особена чувствителност, язвителен тон, скъперничество и студенина в характера. Четвъртит край на носа имат справедливите, мъдрите, благоразумните, хората, които преценяват всичко около себе си. Лопатестият или сплескан край на носа значи лош вкус, груб характер и примитивност в проявите на ума.

Разстоянието от веждите до края на носа (ноздрите) определя мисълта.

Разстоянието от мястото под носа (ноздрите) до средната линия на устата определя чувствата.

Разстоянието от устата до края на брадата определя силата на волята.

"Ако носът изпъква много навън, интелигентността намалява. Тя зависи от дължината на перпендикуляра, спуснат от челото надолу." (Учителят).

Интелигентността е свързана с ъгъла, който се заключава между линиите, спуснати от челото до долния край на носа (при ноздрите) и от там – до ушното отверстие. Гледано в профил, острият ъгъл означава по-голяма близост до животинската глава.

Носът на песимиста е завит надолу. Дългият нос означава щедрост и амбиция. Завитият надолу нос прилича на хищна птица. Човекът с тесен нос мисли повече, а с широкия – чувства повече. С колкото по-широки и отворени ноздри е носът, толкова повече животът се удължава. Колкото по-слабо наклонена е страничната част на носа, толкова по-голям мислител е неговият притежател. Колкото по-отвесна е тази част, толкова по-страхлив и нервен е човекът. Гръцкият нос означава изкуство и вкус. При животните носът е сраснат с горната устна, при човека той е отдалечен от главата, а това означава, че неговият ум е самостоятелен.

Човек трябва да диша винаги през носа, както е предвидила природата. Деца с постоянно отворени уста имат забавено развитие. Лошите духове влизат в човека през устата му (при прозяване) и никога през носа. Същите излизат пак през устата (при кихане). Човек има възможност да изправи носа си. Избира си един образец и го държи постоянно в съзнанието си с желанието да има такъв нос. Вечер или сутрин го пипа леко и пожелава с думи, на глас, да има красив нос.

Хора, които имат сплеснат нос имат условия отвън, но вътрешните им възможности са слаби. Нормален нос, с четвъртита долна част е признак на спокойствие и благоразумие. Малък, вдлъбнат в основата нос, означава оскъдност във всичко.

• Дълъг нос, широк в основата (горната част) е сигурен белег за висока умствена надареност, оригиналност и устойчивост във всяко отношение.

Къс и чип нос - слаба интелигентност, душевна незрялост.

Крив нос – изкривена мисъл.

Силно заострен връх – много остра мисъл, сприхав и гневлив характер.

Когато билото на носа е вълнисто (редуване на изпъкналост с вдлъбване) това обикновено е признак на любопитство и непоследователност в мисли и поведение.

 

 

Чело

 

Ако челото, носът и брадата не са с еднакви размери, устойчивостта липсва. Долната част на челото е свързана с обективния свят, а горната – със субективния. Челото има три области: долна, свързана със света на фактите, средна – със света на законите и горна – със света на причините и следствията.

Долната част възприема фактите, средната ги складира, а горната ги организира и класифицира.

Колкото се увеличава интелигентността, толкова по-оформено е челото. Тогава по него се появяват и гънки. Хората с тесни чела са добри изпълнители, а хората с широки – творчески натури. Колкото е по-високо челото, толкова се повишава и интелектуалността. Ако на челото има две успоредни напречни линии, това означава, че индивидът има развита съвест и никога не лъже. Човек, който оставя челото си закрито, по-скоро обира, отколкото дава. Горната крива линия на челото е линията на въображението. Между веждите, в горния край на носа понякога се намират отвесни линии. Едната отвесна линия показва, че човекът е крайно справедлив в дребните работи. Ако линиите са две, означава, че човекът е честен, способен да мисли и да се съсредоточава.

Вертикалните бръчки означават енергия, дълбоките бръчки – слаба интелигентност. Чело, прорязано от една подута жила – големи способности. Чело без бръчки – студенини. Хоризонталните линии означават мекота и сърдечност. Волята намалява когато липсват правите линии. Ако челото легне назад, намалява интелигентността. Челото на човека се развива от 30 до 60 години. Височината му показва разработеното поле от ума, а формата – начина по който е работено. В този смисъл правите линии са признак на воля, енергия – на въображение, интуиция и емоционалност. Марс дава праволинейност, а Слънцето – овал. Ако челото има фигури като правоъгълник и трапец, те са свидетелство за обективна и абстрактна мисъл. Ако челото е леко полегнало назад, то доказва творческо въображение, интуиция, Ако горната част на челото е разширена, тогава доминират чистият анализ, логиката.

Паметта се намира в центъра на челото. Ако челото е силно изпъкнало в областта на веждите, то личността има силно развита наблюдателност. Ако е изпъкнало в горната част, и свито навътре в долната, обективният ум и наблюдателността са слаби за сметка на отвлечения ум.

Следователно в горната част на челото са центровете на логиката, интуицията, прозрението, лабораториите за чистите теории, духовните стремежи и отвлечените разсъждения.

Средната част на челото е място на паметта, фактите и събитията, за времето и музиката (в краищата).

В долната част на челото са центровете на наблюдателността, чувството за големина, форма, цвят, ред. Хората с развити надвеждни дъги се интересуват от видимите качества на предметите в природата.

 

 

Уста

 

Израз на чувствата са устата. Здравият човек има красиви уста и симетрични линии на устните. Тънките устни не са здравословни. Широките и пълни устни са признак на влага в организма, изобилни чувства, сърдечност и доброта. Издадената напред горна устна означава положителен характер и активна натура. Горната устна е свързана с ума, а долната – със сърцето. С горната устна човек мисли, а с долната чувства.

Широчината на устата трябва да е равна на дължината на носа и ухото. Нормалната големина е от 5 до 7 см. Хората с тънки устни искат да сторят много, но не могат, поради оскъдност и недоимък. Много дебелите устни са на ленивите хора. Гневливите хора имат тънки и стегнати устни. Стиснати устни в права линия означават твърда воля, неотстъпчивост, контрол на ума над чувствата. Красивият човек има повдигнати ъгли на устата. Правилно очертаните устни са положителен знак. Когато горната устна е само една права линия, това означава, че умът на този човек се формира сега. Извитата линия на горната устна показва интензивни мисли и чувства. Трапчинката над горната устна е признак на способност за контрол.

 

 

Ако долната устна е по-издадена от горната, лицето е пасивно и по-мудно в постъпките си. Горната устна е мъжката – тя дава. Долната е женската – тя взема.

Голямата уста означава големи желания и апетити, а и по-големи възможности. Човекът с малка уста обещава много, а изпълнява малко, ако долната устна е завита малко надолу в краищата си, човек има желание да задържи всичко за себе си. Когато долната устна излиза напред, човек обича да го хвалят. Той е тщеславен. Когато краищата на горната устна са из­вити нагоре, това е сигурен белег за весел нрав и оптимизъм. Когато в краищата се появят увиснали на­долу линии, това значи остаряване и песимизъм.

Изобщо красивата уста и красивата усмивка са гаранция за благородство и положителна вътрешна природа. Наличието на вдлъбнатина между устата и брадата е също положителен знак. Отсъствието й е свидетелство за несъвършенство и примитивно пове­дение Когато горната устна има красиво извита ли пия, човек мисли повече и после решава.

Ако устните се мърдат постоянно – неустойчиви чувства, нестабилна натура.

Горната устна предава светлината, а долната възприема топлината.

Колкото по-правилно са очертани устните, особено горната, толкова по-добре.

Силно червеният цвят е израз на користолюбие.

Устните не трябва да бъдат синкави. Радостта усилва кръвообращението и надеждата у човека, а оттам и устните се освежават.

Когато линията на горната устна се изправя, това означава, че човек слиза в материалния свят. Ре­шава бързо и бързо действа.

 

 

Очи

 

Очите са най-изразителният орган. Те са огледало на човешката душа. Не е случайно, че тук срещаме съвършената геометрична фигура – КРЪГА. А кръгът е от друг свят, както вече знаем, от други измерения.

Очите регулират енергиите на човешкия организъм. Единственото място, през което минава човешкият дух, това са очите. Дясното око има отношение към ума и духовния свят, а лявото към сърцето и физическия свят. Големите очи, когато са с нормална големина и израз, говорят за благородна и разсъдъчна натура. По-затворените очи имат дипломатичните хора. Прекалено отворените очи означават аномалии и неопределени цели в живота. Малките очи означават ограничен ум. Но не бива да забравяме, че за ве­ликите и необикновените хора стандартите не са в сила. Такива личности не гледат света с отворени очи, а съзнателно отвръщат поглед от него, понеже им е познат. Те се вглъбяват в себе си.

По промените в очите се съди за промените в човешкия организъм.

Над и под мислената хоризонтална плоскост между зениците на човешките очи минават лъчите, които излизат от окото. Ако те минават под плоскостта, човек се движи повече в материята около нас. При разговор с него, той гледа повече към земята. От красивите очи излизат възходящите лъчи на светлината.
.
Из




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - скачать icq на телефон nokia Amout
19.02.2012 21:18
http://icqmobilephones.net/ - скачать icq на телефон бесплатно
<a href="http://icqmobilephones.net/">скачать аську на телефон nokia</a>
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ling
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 177795
Постинги: 46
Коментари: 37
Гласове: 203
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930