От Хора и улици

ПЛАМЕН ПЕТРОВ

Това е изкуството да се получава злато чрез трансмутация на металите. Но истинската цел на алхимията съвсем не е получаването на метално злато, от което да се извличат облаги, нито пък, както в Китай, получаването на ядивно злато, чието поглъщане дарява дълголетие. Алхимията не е про-химия, тя е (навярно) мисловна операцаия. В един древен китайски текст се казва: „те помислиха, че се отнася за получаването на злато от камъни, нима това е е безумие?“ „Операцията е възможна“, отговаря гуру Нагарджуна, „благодарение на духовната добродетел“, но такава власт (сидхи) никога не може да бъде самоцел. Във ведическите текстове се казва, че златото е безсмъртието. Именно към това се стреми единствената реална трансмутация – тази на човешката индивидуалност. Упоменато е, че Луи Хян не успял да получи злато именно поради липсата на духовна подготовка. Ли Хао Кюн не си представя успеха без божествена намеса; той отъждествява крайната сполука с търсенето на Острова на Безсмъртните. В резултат на по-късна поляризация китайците разграничават вътрешна (ней тан) и външна химия(уай тан) – всъщност втората е просто израз на първата; докато в Западна Европа Ангелус Силизейски ясно казва: „Оловото се превръща в злато, случайността изчезва, когато с Бог аз съм превърнат от Бог в Бог.“ Той също казва, че „сърцето се превръща в най-чистот залто; Христос или Божията благодат са тинктурата“.

При все това, като цяло, алхимичното познание е разположено в космологичен план. Двете фази – утаяването и разтварянето, съответстват на фазите на всемирния ритъм: калпа и пралая, инволюция – еволюция; вдишване – издишване, редуването на тамас и сатва. Алхимията се смята за разширяване и ускоряване на природното зачеване: именно сексуалното въздействие на сярата върху живака води до образуването на руди в земната утроба, но там се извършва и трансмутацията: земята е пещ в която рудите бавно съзряват, в която бронзът се превръща в злато (виж Атанасиус Кирхер). Всъщност пещта на алхимика има същата форма като на планината Кунлун (център на света) – пясъчен часовник. Практикуването на алхимията позволява на човек да открие у себе си пространство със същата форма: пещерата на сърцето. От друга страна философското яйце е затворено в пещта, както световното яйце или Златният зародиш – в космичната пещера. Както в Китай, така и в Западна Европа топенето на съставките в пещ има за цел завръщането към първоначалната неразчлененост и се изразява като завръщане в утробата, към зародишното състояние. Горният отвор на атанора е отъждествен с отвора, който е пробит на върха на главата (Брахмарандхра), откъдето се осъществява излизането от космоса, откъдето по думите на китайците, се изплъзва зародишът в процеса на завръщане в празното.

В Западна Европа елементите на Великото творение са сярата и живака, огънят и водата, активността и пасивността, небесните и земни влияния, равновесието между които създава солта. Във вътрешната алхимия на даоистите, която явно е заимствала много от тантризм, това са ки и цин, диханието и същност, също така огън и вода ( огън на Духа, семенна течност, се казва в „Трактат за Златното цвете“). Те се изобразяват с триграмите ли и кан ат Йи-кин, които са също огън и вода, но са повлияни и от Кян и Куен – активно и пасивно съвършенство, Небе и Земя.

Athanasii Kircheri iter extaticum coeleste, 1660 – От Хора и улици

Основните етапи на Великото творение са творението в Бяло (albedo) и творението в червено (rubedo). Според западноевропейския херметизъм те съответстват на ма малките и големите тайни.; но също и на разцъфтяването на китайското Златно цвете и на излизането на зародиша, на достигането до състоянията на Истински човек (чен-жен) и на Трансцедентен човек (шен-жен). Първоначален човек е Всемирен човек, според ислямският езотеризъм, който нарича този човек Червена сяра. Всъщност се отнася за: достигането до центъра на света или до райското състояние; излизането от космоса по протежението на световната ос и достигането до надчовешки състояния.

От друга гледна точка алхимията съдържа в себе си познанието за самата еволюция на човека от състояние, в което преобладава материята, до духовно състояние: превръщането на металите в злато е равнозначно на превръщането на човека в чист дух (Атанасиус Кирхер). Наистина алхимията съдържа познание за материята – не толкова наука, колкото познание. То се прилага най-често върху металите според символична физика, която навярно в очите на учения изглежда твърде съмнителна. Материална алхимия и духовната алхимия предполагат познаване на принципи от традиционен порядък и се основават много повече на теорията за пропорциите и съотношенията, отколкото върху някакъв физико-химичен, биологичен или философски анализ на взаимодействащите си елементи. Може би съвсем спокойно може да се каже, че за нея езикът и логиката са символични в същността си.

Прословутия Изумруден скрижал оповестява на твърде херемитечен език основополагащите аксиоми на алхимията. От друга страна, те могат да бъдат резюмирани така: „Всички противопоставяния са изградени върху основното противопоставяне мъжко – женско. Великото творение е сливане на мъжкия елемент – сярата, с женския елемент – живака ( тук се сещам за нещо много интересно – в творчеството на Шекспир, а и не само, един от инструментите за извършване на убийство от жени над мъже е живака, а за такова от мъже на жени – сярата. ) Всички автори използват многократно сравнения от езика на сливането и зачеването„. Но тя не се свежда до вид сексология, тя е само един от многобройните изрази на познанието.

Серж Ютен отделя важно място на една от най-интересните алхимични операции, наричана през Средновековието Царското изкуство. Като се изходи от идеята за падението на съществата от природата, то „Върховното велико творение (Мистично творение, път към Абсолюта, Творението на Феникса) представлява възвръщането на човека към първоначалното му достойнство. Изнамирането на философския камък означава откриване на абсолюта и придобиване на съвършеното познание (гноса). Онзи царски път отвежда в мистичен живот, където след изкореняването на греха, човек става щедър, благ, благочестив, набожен, богобоязлив.“

В работата на алхимика най-важна роля играят четири операции, които също трябва ад се тълкуват познавателно в зависимост от равнището на осъществяване на преобразуванията или трансмутациите: пречистването на субекта е неговото разтваряне – дотогава, докато от него остане само световното същество, повторното втвърдяване и накрая – нова комбинация, подчинена на най-чистото същество в това ново същество – злато или Бог. Втората операция се нарича също така изпаряване, сублимация (но не в актуалния днес психоаналитичен смисъл), изгаряне, изпепеляване и т. н. Други автори различават шест операции в процеса на преобразуване: овъгляването, което отговаря на черния цвят, на заличаването на разликите, на угасването на желанията, на довеждането на материята до първичното състояние; гниенето, което отвежда овъглените елементи до пълното им разграждане; разтварянето, което отговаря на белия цвят – цвета на напълно пречистената материя; дестилацията, а сетне и свързването, което отговаря на червения цвят или на единството на противоположностите, на мирното съществуване на несъвместимостите, и накрая – сублимацията, която отговаря на златото – цветът на слънцето, пълнота на битието, топлина и светлина. Различните системи от операции, повече или по-малко, намират обобщен израз в известната формула „Пречиствай и обединявай“ ( solve et coagula). Тя се отнася както за еволюцията на обективния свят така и за еволюцията на субективния свят – този на самоусъвършенстващата се личност.

Алхимичното тълкуване използва собствения си език като ключове към скрития смисъл на приказки, легенди и митове, в които според нея прозира драмата на нескончаемите душевни преобразявания и на участта на творението. Ето и един пример: Снежанка е нашата млада девица, златният рудник. Седемте джуджета или гномове ( от „гносис“ (гр.) – познание) са аспекти на минералната материя в седемте й продължения (седемте метала) Впрочем всяко джудже е с характера на планетата, под чието влияние се намира. Мърморко е сатурнински тип, Простодушко – лунен, Веселушко – венериански и т. н. Но именно Мърморко е от най-голяма полза за групата и когато се налага, я измъква от затруднено положение. Злата царица предава Снежанка на Зеления ловец, който трябва да я убие. Но накрая, след привидна смърт, младата девица се омъжва за Принца на своите мечти, който е млад и красив. Този приказен принц е нашият философски Меркурий (знаем, че вечната младост на лицето и тялото е атрибут на митологичния Меркурий). И от свързването на този Меркурий с Девицата (на Принца със Снежанка) произлиза краят на всяка приказка: те живели щастливо и имали много деца…

Представения тук текст е само щрих към алхимията.

В заключение ще използвам думите на Артефиус:

„Жалки глупецо, нима ти си дотолкова наивен,

та мислиш, че всяка наша дума трябва да се приема

буквално и че ние ще ти открием

най-удивителните тайни!“


Източник - pvpetrov.wordpress.com